Това не представлява инвестиционен съвет. Предоставената информация е само за образователни и информационни цели и не представлява препоръка за покупка или продажба на който и да е финансов продукт.
Управлението на рисковете при ливъриджирани продукти е едно от най-важните умения, които един трейдър на акции може да развие. Ливъриджът, който води до 5 процента печалба при позиция 5:1, може да доведе и до 5 процента загуба, а загубата може да е по-голяма от печалбата заради спреда, комисионната и таксата за финансиране. Трейдърът, който управлява риска внимателно, може да преживее загубите, а трейдърът, който преживее, може да остане на пазара достатъчно дълго, за да улови печалбите.
Основните техники за управление на риска
Първата техника е определяне на размера на позицията. Трейдърът трябва да оразмери позицията като фиксиран процент от сметката, обикновено 1% до 2% от сметката за всяка сделка. Размерът на позицията се изчислява като паричната сума, която трейдърът е готов да загуби, разделена на разстоянието до стоп-загубата. Трейдърът, който рискува 1% от сметка от €10,000 при сделка със стоп-загуба 2%, има размер на позицията €5,000.
Втората техника е стоп-загубата. Стоп-загубата е поръчка, която затваря позицията при предварително определена цена, а стоп-загубата ограничава загубата. Стоп-загубата трябва да бъде поставена на ниво, което съответства на допустимия риск на трейдъра, и стоп-загубата не трябва да се премества срещу трейдъра. Стоп-загубата е основният инструмент на трейдъра за управление на риска при ливъриджирана позиция.
Третата техника е тейк-профитът. Тейк-профитът е поръчка, която затваря позицията при предварително определена цел за печалба, а тейк-профитът фиксира печалбата. Тейк-профитът е полезен за трейдъри, които искат да фиксират цел за печалба, и е полезен за трейдъри, които искат да избегнат връщането на печалбите.
Четвъртата техника е диверсификацията. Трейдърът трябва да разпредели риска между множество позиции, множество сектори и множество класове активи. Диверсификацията намалява въздействието на една-единствена загуба върху цялостния портфейл, а диверсификацията е ключов инструмент за управление на риска при ливъриджирано портфолио.
Хеджиране на ливъридж позицията
Първата техника за хеджиране е стоп-загубата. Стоп-загубата е прост хедж, и стоп-загубата е най-често използваната техника за хеджиране. Стоп-загубата ограничава загубата до предварително определено ниво, и стоп-загубата е лесна за прилагане на повечето платформи.
Втората техника за хеджиране е опцията. Търговецът, който държи дълга позиция в акции, може да купи put опция върху същите акции, а put опцията дава на търговеца правото да продава на определена цена (strike price). Put опцията действа като застраховка, и put опцията ограничава загубата по позицията в акциите. Цената на put опцията е премията, и премията е максималната загуба по хеджа.
Третата техника за хеджиране е обратният ETF. Търговецът, който държи дълга позиция в ETF за сектор, може да купи обратен ETF върху същия сектор, и обратният ETF нараства, когато секторът пада. Обратният ETF е прост хедж, и обратният ETF е полезен за краткосрочно хеджиране. Обратният ETF не е за дългосрочно държане, защото обратният ETF претърпява дневен спад (daily decay).
Чести грешки, които да избягвате
Първата грешка е да се прекалява с ливъриджа. Трейдърът, който използва ливъридж 20:1 върху волатилна акция, може да загуби целия депозит при една-единствена сделка. Ливъриджът трябва да съответства на волатилността на базовия актив, а ливъриджът трябва да съответства на допустимото за трейдъра ниво на риск.
Втората грешка е да се мести стоп-загубата. Трейдърът, който премества стоп-загубата срещу сделката, дава на позицията повече място да загуби, и трейдърът увеличава риска. Стоп-загубата трябва да бъде поставена на ниво, с което трейдърът се чувства комфортно, и стоп-загубата не трябва да се премества, освен ако трейдърът няма нова причина.
Третата грешка е да се игнорира таксата за финансиране. Ливъриджната позиция плаща такса за финансиране за една нощ, и таксата за финансиране увеличава цената на сделката. Трейдърът, който държи ливъриджна позиция в продължение на седмици или месеци, плаща значителна такса за финансиране, и таксата за финансиране може да заличи печалбите.
Четвъртата грешка е да се прекалява с търговията. Трейдърът, който прави много ливъриджни сделки на ден, е изложен на по-високи разходи за транзакции. Трейдърът трябва да бъде избирателен при сделките.
Изграждане на план за управление на риска
Първата стъпка е да се определи рискът за всяка сделка. Трейдърът трябва да избере фиксиран процент от сметката, обикновено 1% до 2%, и да се придържа към този процент при всяка сделка. Процентът е максималната загуба, която трейдърът е готов да понесе при една-единствена сделка.
Втората стъпка е да се определи максималният спад (drawdown). Трейдърът трябва да избере максимален спад, обикновено 10% до 20% от сметката, и да прекрати търговията, когато спадът бъде достигнат. Ограничението на спада предпазва трейдъра от серия от губещи сделки, която изтощава сметката.
Третата стъпка е да се определи максималният брой отворени позиции. Трейдърът трябва да избере максимален брой позиции, обикновено 5 до 10, и да не надвишава този лимит. Лимитът за позициите предотвратява прекомерното използване на ливъридж спрямо сметката.
Четвъртата стъпка е редовният преглед на плана. Трейдърът трябва да преглежда сделките, спада и процента на печалба на седмична база и да коригира плана при необходимост. Прегледът е ключова част от процеса по управление на риска и помага на трейдъра да остане дисциплиниран.
Често задавани въпроси за управлението на риска
Коя е най-добрата техника за управление на риска? Оразмеряването на позицията, комбинирано със стоп-загуба, е най-ефективната техника. Двете техники са лесни за прилагане и покриват по-голямата част от търговските сценарии.
Мога ли да управлявам риска без стоп-загуба? Да — чрез опции или чрез хеджиране с обратен ETF, но алтернативите са по-сложни и по-скъпи от обикновена стоп-загуба. Трейдърът, който не иска да използва стоп-загуба, трябва внимателно да обмисли алтернативите.
Колко често трябва да преглеждам плана за управление на риска? Трейдърът трябва да преглежда плана на седмична база, а по време на периоди на висока волатилност — по-често. Прегледът трябва да включва сделките, спада (drawdown), процента печеливши сделки (win rate) и разходите за финансиране.
Свързани ресурси
- Най-добри брокери за акции
- Отзиви за Broker
- Такси за брокерски услуги → Сравнение на лихвени проценти по маржин
Откъде да започнете
Ако управлявате риска при ливъридж продукти, най-полезната първа стъпка е да определите риска на сделка, максималния спад (maximum drawdown) и максималния брой на отворени позиции. Нашето сравнение на Broker-и изброява Broker-и, които предлагат ливъридж търговия, и инструментите за управление на риска, които заедно ви показват какво предлага Broker-ът, преди да направите първата си ливъридж сделка.